Комисията за защита на конкуренцията прие становище за оценка за съответствието с правилата на конкуренцията на Общи условия за договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД, съобщиха от КЗК.

Производството пред КЗК е образувано по самосезиране във връзка с постъпил сигнал от гражданин, че съгласно Общите условия на "ЧЕЗ Електро България" АД, енергийното предприятие изисква от собствениците на недвижими имоти поемане на солидарна отговорност с наемателя за дължимите от последния суми като условие за откриване на партида на името на наемателя и снабдяването му с електрическа енергия.

В решението на КЗК се подчертава, че няма правна пречка наемателите на недвижими имоти, въпреки че не притежават вещни права върху тях, да бъдат считани за потребители на електроенергия и, съответно, да сключват самостоятелни договори с енергийните предприятия. КЗК счита, че с цел яснота и правна сигурност, е препоръчително тази възможност да бъде изрично предвидена в приложимата нормативна уредба. Според КЗК правните способи, гарантиращи събираемостта на вземанията на енергийните предприятия, следва да бъдат балансирани с оглед интересите както на енергийните предприятия, така и на потребителите. Тези способи следва да представляват форма на гражданско-правна санкция за противоправно неизпълнение на изискуемите вземания на тези предприятия, а не да засягат самата същност на рационалното потребителско поведение, отнемайки на потребителите възможността да участват като активен субект в пазарното отношение с крайните снабдители на електрическа енергия.

Въз основа на извършения анализ, КЗК предлага на компетентните органи да предприемат действия за изменение или отмяна Общите условия за договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД в съответствие с изразените от КЗК съображения. Комисията отбелязва, че с оглед на правомощията на ДКЕВР по Закона за енергетиката, регулаторът е в позицията да направи преглед на общите условия на всички електроснабдителни предприятия в страната с цел идентифициране на евентуалното наличие на разпоредби, аналогични на разпоредбата на Общите условия на "ЧЕЗ Електро България" АД.

Обмисля се въвеждане на законова защита на длъжниците по ипотечни кредити. Коалиция за България предлага, когато хората не могат да погасяват ипотеката си, да отпадне задължението да продължават да плащат кредита си, ако вече са загубили жилището си в полза на банките. Това обяви вчера депутатът от Коалиция за България Румен Гечев. Имаме Закон за защита на потребителите, но нямаме специализиран закон за ипотечните кредити, каза той.
    "Банковата практика е такава, че след 3-месечно неплащане на вноските банките имат юридическо основание да изпращат съдебен изпълнител. Така хората не само губят жилището си, но продължават да плащат и кредита си", уточни Гечев. Рискът в този случай е изцяло за сметка на получателите на ипотечни кредити. Според Гечев балансът трябва да бъде възстановен. И когато банките отпускат кредити, да бъдат така добри да калкулират този риск, да се защитят интересите и на хората, и на банките, подчерта Гечев. 
Като причина за невъзможността хората да излащат жилищата си Гечев отбеляза сриването на цените в кредитния сектор, спада на строителството и безработицата. Въпреки проблемите с кредите от БСП посочиха, че банковата ни система се намира в стабилно състояние и мнозинството от банки работят на печалба. 
"Има разлика между ипотечни кредити с Акт 16 и без него. Много са семействата и хората, които са купили жилища на зелено. Банките имаха активни кампании, зарибяваха пазара, продаваха на зелено заедно със строителите. Някои строители стигнаха до фалит от лакомия. Тези фирми от лакомия започват по 3-4 строежа едновременно и банките безотговорно са отпускали кредити на подобни инвеститори", допълни Гечев. "Има банки, които печелят стотици милиони, но те не са контролирали инвеститорите. Не сме съгласни с такава политика", заяви Гечев. Според социалистите трябва да се свали и наказателната лихва при предсрочно погасяване на ипотечен заем чрез рефинансиране или лични средства от сегашните 5 процента на 1 на сто, както това бе направено преди време с потребителските заеми. 
Още преди дни депутатът от ДПС и шеф на парламентараната комисия по бюджет и финаси Йордан Цонев съобщи, че управляващите готвят облекчения за закъсалите със заеми българи. Той също заяви, че банките трябва да си поемат рисковете при необслужвани кредити. Според него, ако се стигне до разпродажба на ипотекиран имот и цената не стига за покриване на задължението, банката трябва да покрие загубата за своя сметка и да не търси повече пари от кредитополучателя. Цонев заяви още, че във връзка с проблемите по ипотечните кредити се обмисля да бъде създаден орган, най-вероятно отдел към Комисията за защита на потребителите, за разрешаване на финансовите спорове между кредитори и кредитополучатели. По този въпрос са водени разговори и с Асоциацията на търговските банки.

Това предложение на депутата от ГЕРБ Емил Радев е получило в сряда вечерта изненадваща подкрепа на правната комисия. В момента давността за дългове е 5 г. (или 3 г. за ток, парно, вода и т.н.), но тя започва да тече наново с всяко действие на кредитора за събиране на дълга - завеждане на дело в съда или при съдебен изпълнител. Това може да продължи до безкрай и хората се превръщат във вечни длъжници, защото не могат да направят нищо, за да излязат от тази ситуация, твърди Радев.
В мотивите за предложението пише следното:
"С въвеждане на 10-годишна абсолютна погасителна давност няма да се промени действащия в момента режим за обща давност и длъжниците ще могат по досегашния регламент да се възползват от 3- и 5-годишната давност, но ще има ясен и предвидим момент, когато независимо от действията на страните ще се погасява вземането."
Десетгодишната давност ще се отнася за всички задължения на физически лица - за ток, парно, вода, телефон, потребителски кредити, за заеми между приятели и съседи. Тази давност няма да важи за физически лица, упражняващи търговска дейност като еднолични търговци.
Тя няма да се прилага за ипотечните кредити и за всеки друг заем, по който парите са отпуснати срещу обезпечение, с което длъжникът може да се разплаща.
Но промяната ще облекчи онези длъжници, чиито ипотекирани жилища са продадени, но част от кредита остава дължима. 10 години след като е продадено ипотекираното жилище, дългът ще се заличава.
От давността няма да се ползват разсрочените или отсрочените дългове.
Емил Радев защитава промяната с аргумента, че с изтичането на 10 години дори държавата заличава задълженията за данъци. “Държим хората длъжници до живот, а след това дълговете се наследяват и от децата им. След като кредиторът за 10 години не е успял да си събере парите, значи няма откъде”, казва Радев.
Зам.-шефът на парламента Христо Бисеров (ДПС) заяви: “Ще подкрепя проекта. Това е добра стъпка.”
11 членове на комисията гласуваха “за” и двама се въздържаха. От "Атака" не участваха.
Още от мотивите
"И към настоящия момент съществува разпоредбата на чл.171 ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с която през 2005 г. е въведен 10-годишен давностен срок за погасяване на всички публични вземания, независимо дали се дължат от физически лица или търговци. С уеднаквяване на режима за 10-годишен давностен срок за погасяване на публичните и частни задължения на физически лица, ще се даде шанс на гражданите да започнат от нулата и на чисто да градят своята семейна икономика."

Без конкуренция, но с по-ниски цени. Това са първите изводи от новината, че в четвъртъкАгенцията по вписванията (АВ) е подписала нов договор с компанията "Ипей" (E-Pay) за електронни разплащания. В началото на ноември досегашната обслужваща компания "ИБГ.БГ" (ebg.bg) съобщи на потребителите, че преустановява тази си дейност и няма да приема онлайн разплащанията към агенцията. Така имаше реална опасност всички плащания към Търговския регистър да станат само на гише без никаква възможност за внасяне на такси по електронен път. Освен неудобство това би струвало на компаниите и повече пари, защото подаването на заявления онлайн през сайта на регистъра е много по-евтино, отколкото в офис на АВ. Новият договор с "Ипей" ще доведе и до падане на цените за трансакция. От ведомството посочиха, че минималната такса вече ще е 0.30 лв. вместо досегашните 1.5 лв. 

В момента единствената компания, която отговаря на условията за предоставяне на такива услуги, е "Ипей", обясниха от АВ. Това означава, че тя е единствената с толкова широка система, лиценз и възможност да поема трансакциите. Това е и причината да не е бил обявяван конкурс, а договорът е подписан след покана до "Ипей", стана ясно от обясненията на държавното ведомство. Изпълнителният директор на "Ипей" Георги Маринов каза, че договорът с АВ представлява малка част от бизнеса им (виж карето), но тъй като става въпрос за обслужване на Търговския регистър, той ще е важен за тях. В момента през "Ипей" минават плащанията за кадастъра, който също е под шапката на АВ. Компанията работи с всички банкови карти, като таксата за трансакция зависи от това дали издател е българска или чуждестранна финансова институция.

"Вече имаме изградена система и връзка с онлайн банкирането на няколко банки, изграждаме и още", коментира Маринов. По думите му няма пречка таксите за ТР или другите услуги на агенцията да минават през повече от един канал, а компаниите да избират по свое желание кой да ползват.

"Ипей" има лиценз за платежна институция от БНБ и от всички девет компании е единствената с толкова широк обхват на разрешителното – внасяне и теглене на пари в брой, платежни операции, издаване на платежни инструменти и приемане на плащания с тях, както и изпълнение на парични преводи в брой. Другият вид компании за разплащания са операторите, които осигуряват техническа инфраструктура, но за дейност като на "Ипей" имат нужда от лиценз. Освен "Борика - Банксервиз", единственият лицензиран оператор е "СЕП България", дружество от групата на "Адванс екуити холдинг".

По неофициална информация на "Капитал Daily" няколко дружества са подали документи за отказ от лиценз като институция заради свития си пазар. От БНБ отказаха коментар и посочиха, че ако някой изгуби лиценза си, тогава ще съобщят името му. Според източници от сектора поне още едно дружество е подало документи и за лиценз, подобен на този на "Ипей", но от дълго време чака одобрение.

Приемането на Закон за фалита на частните лица ще предпазва от злоупотреби гражданите, които имат задължения към банки или монополни дружества като топлофикации и електроразпределителни предприятия. За такъв закон настояват от новоучредената Асоциация на ощетените от кредитори (АОК), които ще отправят предложението си до парламента. "Засега проучваме европейското законодателство, където подобни закони съществуват, и ще предприемем
законодателна инициатива", заяви председателят на асоциацията Мартин Зашев на пресконференция в БТА.
В АОК имало постъпили вече над 700 жалби на физически лица - основно срещу банки, ВиК и топлофикационни дружества. "При разглеждането им обаче в повечето случаи установяваме, че са пропуснати срокове за повдигане на възражение и така длъжникът няма как да се защити", заяви Ивелина Иванова от асоциацията. Ако ответникът пропусне едноседмичния срок, в който трябва да възрази, той губи тази възможност, независимо че искателят може да не е прав. Оттук нататък пострадалият няма права, обясниха още от асоциацията.
Адвокат Атанас Черногорски от АОК заяви, че над 70% от българските граждани са неинформирани, не познават закона и са правно некомпетентни, което трябва да се промени, а закон да регулира отношенията между физическите лица и техните кредитори. Той обясни и как банките печелят от непогасени кредити:
"Банките чакат 1-2 години своите клиенти, от което така подписаните от тях договори трупат договорна лихва плюс наказателна надбавка, въпреки че ако банките правилно прилагат своите критерии за кредитен иск, те трябва след 90-ия ден просрочие да спрат начисляването на договорна лихва и на наказателна надбавка. Когато през съдия-изпълнител почнат да събират тези пари, знаем, че примерно от десет лица, от три ще бъдат събрани парите. Тези натрупани неправомерно лихви компенсират за банките загубите, които те правят, от тези, които въобще няма да могат да си върнат парите".
Адвокатите от асоциацията предлагат в Закон за фалита на частните лица да бъдат уредени някои основни моменти при изискването на задълженията от физическите лица – да се въведе 10-годишен давностен срок, след който кредиторите да нямат право да преследват задължените им лица; да се определи минимално имущество, което да не може да бъде осребрявано при просрочване на задължения и при обявяване на фалит от страна на физическо лице; да се уточни кои кредитори имат право да изискват средства при осребряване на имуществото на лицето.
"Не искаме да ощетяваме банки и други кредитори, затова предлагаме в закона да се приеме, че след началната дата на обявяване на фалит от физическото лице, всички сключени от него сделки са недействителни", каза още Атанас Черногорски. Асоциацията предлага безплатни финансово-правни консултации и процесуална защита на всичките си членове. Членският внос в АОК е 7,50 лв. на месец.